Jan 23, 2009, 6:37 PM

Наслада

1.2K 0 1

Отпивам от горещото кафе,

в тази сутрин, в този ранен час!

 

Замислена стоя,

безмълвно преглъщам глътка след глътка...

Усмивка озарява лицето ми,

слънцето се промъква през тъмните щори,

гали косите ми...

 

Наслаждавам се на утрото!

На красивото сияние,

обгърнало тялото ми!

 

Отпивам поредната глътка

черно, горещо кафе!

 

Поемам топлината

на слънчевите лъчи...

Усещам мириса на белия ден!

 

Мислите напускат съзнанието ми,

отдавам се единствено на тишината...

Тихо е, красиво е...

 

Един вълшебен миг,

едно мое утро,

с чаша черно, горещо кафе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Ъруин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей такива думи като "безмълвно", "озарява", "обгърнало" трябва да се стремиш да избягваш. Даже, като гледам, са цели фрази с тези думи, които почти във всеки стих ги има. Не ми хареса честно казано, а ти се опитай да махнеш клишетата от речника си. Сигурна съм, че можеш, стига да искаш! Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...