Jan 23, 2009, 6:37 PM

Наслада

1.1K 0 1

Отпивам от горещото кафе,

в тази сутрин, в този ранен час!

 

Замислена стоя,

безмълвно преглъщам глътка след глътка...

Усмивка озарява лицето ми,

слънцето се промъква през тъмните щори,

гали косите ми...

 

Наслаждавам се на утрото!

На красивото сияние,

обгърнало тялото ми!

 

Отпивам поредната глътка

черно, горещо кафе!

 

Поемам топлината

на слънчевите лъчи...

Усещам мириса на белия ден!

 

Мислите напускат съзнанието ми,

отдавам се единствено на тишината...

Тихо е, красиво е...

 

Един вълшебен миг,

едно мое утро,

с чаша черно, горещо кафе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Ъруин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей такива думи като "безмълвно", "озарява", "обгърнало" трябва да се стремиш да избягваш. Даже, като гледам, са цели фрази с тези думи, които почти във всеки стих ги има. Не ми хареса честно казано, а ти се опитай да махнеш клишетата от речника си. Сигурна съм, че можеш, стига да искаш! Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...