19 oct 2014, 10:29

Наследник на Вятъра...

  Poesía » Otra
474 0 0

 

Наследник на Вятъра...

 

Във вечерта замислен си мечтая

във морската безбрежност поглед впил,

но в тази вечер аз ще осъзная,

че просто:  Вятърът съм наследил!...

 

И за това не мога да остана

загледан в залезът, на този кей,

когато ме очаква Океана

под звездният разкошен полюлей...

 

И знам, че ме очаква под платната

и всеки там в безветрие моряк,

безпомощно загледан в Необята-

допил на екс последният коняк...

 

... И ето ме: в Началото на Времето,

и пак съм сам на този бряг бурлив,

и Боговете чакам, да приема

от тях Наследството...  Нетърпелив,

 

на залезът посоката да хвана,

отново напорист и замечтан,

и със безумна щедрост в Океана

на всеки от Наследството да дам...

 

... А във пристанищните кръчми вечер,

моряците с последният коняк,

обърквайки и думите си вече

да се препират: как един моряк

 

там, някога от времето далечно

когато всичко е било вода,

и днес се носи над вълните вечно-

спасявайки моряците в беда!...

 

Коста Качев,

19.10.2014.

Средиземна море,

Италия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...