19 oct 2014, 10:29

Наследник на Вятъра...

  Poesía » Otra
469 0 0

 

Наследник на Вятъра...

 

Във вечерта замислен си мечтая

във морската безбрежност поглед впил,

но в тази вечер аз ще осъзная,

че просто:  Вятърът съм наследил!...

 

И за това не мога да остана

загледан в залезът, на този кей,

когато ме очаква Океана

под звездният разкошен полюлей...

 

И знам, че ме очаква под платната

и всеки там в безветрие моряк,

безпомощно загледан в Необята-

допил на екс последният коняк...

 

... И ето ме: в Началото на Времето,

и пак съм сам на този бряг бурлив,

и Боговете чакам, да приема

от тях Наследството...  Нетърпелив,

 

на залезът посоката да хвана,

отново напорист и замечтан,

и със безумна щедрост в Океана

на всеки от Наследството да дам...

 

... А във пристанищните кръчми вечер,

моряците с последният коняк,

обърквайки и думите си вече

да се препират: как един моряк

 

там, някога от времето далечно

когато всичко е било вода,

и днес се носи над вълните вечно-

спасявайки моряците в беда!...

 

Коста Качев,

19.10.2014.

Средиземна море,

Италия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...