27 dic 2017, 19:20

Наследство от обич

  Poesía
838 0 2

Наследство от обич

Понякога ви чувам във съня си,

усещам топлината ви дори,

ръцете ви ме галят и прегръщат

и тихо ми шептите "дъще, продължи"!

Ти, мамо, подари ми обичта си

и вярата в красивите неща,

доброто във света да търся само

и всичко истинско да пазя и ценя!

Ти, тате, подари ми онзи пламък,

да вярвам в своите мечти,

живота да обичам и да давам ,

смисъл да намирам, даже да боли!

Сега сте другаде, безкрайна е тъгата,

а най ми липсвате в онези дни,

когато щастието ми държи ръката

но знам… тогава греете във моите очи !!!

Диана Стоянова / Зареница/ 07.02.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....