Наследство от обич
Понякога ви чувам във съня си,
усещам топлината ви дори,
ръцете ви ме галят и прегръщат
и тихо ми шептите "дъще, продължи"!
Ти, мамо, подари ми обичта си
и вярата в красивите неща,
доброто във света да търся само
и всичко истинско да пазя и ценя!
Ти, тате, подари ми онзи пламък,
да вярвам в своите мечти,
живота да обичам и да давам ,
смисъл да намирам, даже да боли!
Сега сте другаде, безкрайна е тъгата,
а най ми липсвате в онези дни,
когато щастието ми държи ръката
но знам… тогава греете във моите очи !!!
Диана Стоянова / Зареница/ 07.02.2016г.
© Диана Стоянова Все права защищены