27 дек. 2017 г., 19:20

Наследство от обич

837 0 2

Наследство от обич

Понякога ви чувам във съня си,

усещам топлината ви дори,

ръцете ви ме галят и прегръщат

и тихо ми шептите "дъще, продължи"!

Ти, мамо, подари ми обичта си

и вярата в красивите неща,

доброто във света да търся само

и всичко истинско да пазя и ценя!

Ти, тате, подари ми онзи пламък,

да вярвам в своите мечти,

живота да обичам и да давам ,

смисъл да намирам, даже да боли!

Сега сте другаде, безкрайна е тъгата,

а най ми липсвате в онези дни,

когато щастието ми държи ръката

но знам… тогава греете във моите очи !!!

Диана Стоянова / Зареница/ 07.02.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...