Dec 27, 2017, 7:20 PM

Наследство от обич

  Poetry
839 0 2

Наследство от обич

Понякога ви чувам във съня си,

усещам топлината ви дори,

ръцете ви ме галят и прегръщат

и тихо ми шептите "дъще, продължи"!

Ти, мамо, подари ми обичта си

и вярата в красивите неща,

доброто във света да търся само

и всичко истинско да пазя и ценя!

Ти, тате, подари ми онзи пламък,

да вярвам в своите мечти,

живота да обичам и да давам ,

смисъл да намирам, даже да боли!

Сега сте другаде, безкрайна е тъгата,

а най ми липсвате в онези дни,

когато щастието ми държи ръката

но знам… тогава греете във моите очи !!!

Диана Стоянова / Зареница/ 07.02.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...