6 feb 2017, 10:53

Насред разрушените поля 

  Poesía » De amor
365 0 0

в разрушените градини
двама съвсем сами
плачат с вплетени ръце
в страх от небитие

в дрипи облечени
любовници обречени
на живот в самота
мрак клади страха

"прикрий ме, аз те моля
от праведната воля
стъпил на двуверен ръб
всевишния обърнал гръб"

целувка грейва като зора
но сетна ли ще бъде тя?

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??