23 abr 2009, 23:48

Настроение

  Poesía
693 0 5

Разпукват се пъпките -

отварят устенца -

разбудени от стъпките

на пролетта листенца.

 

Разпяват врабчета.

Кристалчета ръси дъждът.

И въздухът светва,

озарява света.

 

Дъхави люляци,

червени лалета -

и колко е друга

тази планета!

 

Дръвчетата - цъфнали

череши валят -

вълшебство разпръсват

по целия свят.

 

Последната ябълка -

от теб засадена,

проговори на камъка -

той пък на мене.

 

Златни пчелици

медно се чуват...

Треви-хубавици!

О, колко е хубаво!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...