23 abr 2009, 23:48

Настроение

  Poesía
691 0 5

Разпукват се пъпките -

отварят устенца -

разбудени от стъпките

на пролетта листенца.

 

Разпяват врабчета.

Кристалчета ръси дъждът.

И въздухът светва,

озарява света.

 

Дъхави люляци,

червени лалета -

и колко е друга

тази планета!

 

Дръвчетата - цъфнали

череши валят -

вълшебство разпръсват

по целия свят.

 

Последната ябълка -

от теб засадена,

проговори на камъка -

той пък на мене.

 

Златни пчелици

медно се чуват...

Треви-хубавици!

О, колко е хубаво!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...