Разпукват се пъпките -
отварят устенца -
разбудени от стъпките
на пролетта листенца.
Разпяват врабчета.
Кристалчета ръси дъждът.
И въздухът светва,
озарява света.
Дъхави люляци,
червени лалета -
и колко е друга
тази планета!
Дръвчетата - цъфнали
череши валят -
вълшебство разпръсват
по целия свят.
Последната ябълка -
от теб засадена,
проговори на камъка -
той пък на мене.
Златни пчелици
медно се чуват...
Треви-хубавици!
О, колко е хубаво!!!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
