23.04.2009 г., 23:48

Настроение

689 0 5

Разпукват се пъпките -

отварят устенца -

разбудени от стъпките

на пролетта листенца.

 

Разпяват врабчета.

Кристалчета ръси дъждът.

И въздухът светва,

озарява света.

 

Дъхави люляци,

червени лалета -

и колко е друга

тази планета!

 

Дръвчетата - цъфнали

череши валят -

вълшебство разпръсват

по целия свят.

 

Последната ябълка -

от теб засадена,

проговори на камъка -

той пък на мене.

 

Златни пчелици

медно се чуват...

Треви-хубавици!

О, колко е хубаво!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...