30 dic 2011, 18:16

Настроение

  Poesía » Otra
507 0 2

Вали, вали, вали.....

Ноември пак целува

студените скали.

Той сякаш се сбогува,

пищейки като жерав,

изгубил свойто ято.

До вчера, да, до вчера

тук  споменът за лято

бе толкова реален,

красиво носталгичен...

Но свъсен и нахален,

съвсем непоетичен.

Декември идва бързо

от някаква планета,

със бял колан превързва

реката и дърветата,

така ги подчинява

на своите капризи,

че избор не  остава -

надяват снежни ризи

и плахо се оглеждат

в посока Януари,

а пролетна надежда

ги топли  и ги кара

да спят и да сънуват

как  Февруари свършва.

И мартенски лудуват

с мечти недопрекършени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...