30 dic 2011, 18:16

Настроение

  Poesía » Otra
510 0 2

Вали, вали, вали.....

Ноември пак целува

студените скали.

Той сякаш се сбогува,

пищейки като жерав,

изгубил свойто ято.

До вчера, да, до вчера

тук  споменът за лято

бе толкова реален,

красиво носталгичен...

Но свъсен и нахален,

съвсем непоетичен.

Декември идва бързо

от някаква планета,

със бял колан превързва

реката и дърветата,

така ги подчинява

на своите капризи,

че избор не  остава -

надяват снежни ризи

и плахо се оглеждат

в посока Януари,

а пролетна надежда

ги топли  и ги кара

да спят и да сънуват

как  Февруари свършва.

И мартенски лудуват

с мечти недопрекършени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...