30 dic 2011, 18:16

Настроение

  Poesía » Otra
508 0 2

Вали, вали, вали.....

Ноември пак целува

студените скали.

Той сякаш се сбогува,

пищейки като жерав,

изгубил свойто ято.

До вчера, да, до вчера

тук  споменът за лято

бе толкова реален,

красиво носталгичен...

Но свъсен и нахален,

съвсем непоетичен.

Декември идва бързо

от някаква планета,

със бял колан превързва

реката и дърветата,

така ги подчинява

на своите капризи,

че избор не  остава -

надяват снежни ризи

и плахо се оглеждат

в посока Януари,

а пролетна надежда

ги топли  и ги кара

да спят и да сънуват

как  Февруари свършва.

И мартенски лудуват

с мечти недопрекършени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...