Настроение
752
0
0
Настроение
Златисто слънце се провря в ръцете ми.
Отново съм светла като ден.
Забързано утро ме повика,
да бъде то с мен.
Очите ми, засмени и сърдечни,
погалиха тази топлина.
В сърцето си ги взех да ги запазя
като дъх на бледолика светлина.
Как бих желала да отдъхна
и топлата си плът да разхладя.
С кръвта запалена да мога
доброто пак да побера.
Слънцето изсипа в мен лъчите.
Косите ми погали нежно с ръце.
Погледнах го и тръгнах
като палаво дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
