Настроение

Златисто слънце се провря в ръцете ми.

Отново съм светла като ден.

Забързано утро ме повика,

да бъде то с мен.

Очите ми, засмени и сърдечни,

погалиха тази топлина.

В сърцето си ги взех да ги запазя

като дъх на бледолика светлина.

Как бих желала да отдъхна

и топлата си плът да разхладя.

С кръвта запалена да мога

доброто пак да побера.

Слънцето изсипа в мен лъчите.

Косите ми погали нежно с ръце.

Погледнах го и тръгнах

като палаво дете.