Настроение
750
0
0
Настроение
Златисто слънце се провря в ръцете ми.
Отново съм светла като ден.
Забързано утро ме повика,
да бъде то с мен.
Очите ми, засмени и сърдечни,
погалиха тази топлина.
В сърцето си ги взех да ги запазя
като дъх на бледолика светлина.
Как бих желала да отдъхна
и топлата си плът да разхладя.
С кръвта запалена да мога
доброто пак да побера.
Слънцето изсипа в мен лъчите.
Косите ми погали нежно с ръце.
Погледнах го и тръгнах
като палаво дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
