laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
3 jun 2017, 12:59

Настроение 

  Poesía » Otra
435 1 2

Зад хребета на будните ми мисли

наднича моята невинна същност.

Сънят ми, във оттенъци златисти,

препуска по отворена окръжност.

 

Завивам се с тъгата си вечерна.

Със глас на сова шепне ми душата,

че в тоя свят  не думите са черни,

а тъмни са въздишките на вятъра.

 

И щом нахраним някой с бяла вяра,

той ще остави роза на перваза.

Две шепи доброта ще го накара

детето в себе си докрай да пази.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??