laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
3.06.2017 г., 12:59 ч.

Настроение 

  Поезия » Друга
490 1 2

Зад хребета на будните ми мисли

наднича моята невинна същност.

Сънят ми, във оттенъци златисти,

препуска по отворена окръжност.

 

Завивам се с тъгата си вечерна.

Със глас на сова шепне ми душата,

че в тоя свят  не думите са черни,

а тъмни са въздишките на вятъра.

 

И щом нахраним някой с бяла вяра,

той ще остави роза на перваза.

Две шепи доброта ще го накара

детето в себе си докрай да пази.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??