laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 3, 2017, 12:59 PM

Настроение 

  Poetry » Other
492 1 2

Зад хребета на будните ми мисли

наднича моята невинна същност.

Сънят ми, във оттенъци златисти,

препуска по отворена окръжност.

 

Завивам се с тъгата си вечерна.

Със глас на сова шепне ми душата,

че в тоя свят  не думите са черни,

а тъмни са въздишките на вятъра.

 

И щом нахраним някой с бяла вяра,

той ще остави роза на перваза.

Две шепи доброта ще го накара

детето в себе си докрай да пази.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??