Зад хребета на будните ми мисли
наднича моята невинна същност.
Сънят ми, във оттенъци златисти,
препуска по отворена окръжност.
Завивам се с тъгата си вечерна.
Със глас на сова шепне ми душата,
че в тоя свят не думите са черни,
а тъмни са въздишките на вятъра.
И щом нахраним някой с бяла вяра,
той ще остави роза на перваза.
Две шепи доброта ще го накара
детето в себе си докрай да пази.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
