Настроение

3 июн. 2017 г., 12:59

Поэзия » Другая

491 1 2

Зад хребета на будните ми мисли

наднича моята невинна същност.

Сънят ми, във оттенъци златисти,

препуска по отворена окръжност.

Завивам се с тъгата си вечерна.

Със глас на сова шепне ми душата,

че в тоя свят не думите са черни,

а тъмни са въздишките на вятъра.

И щом нахраним някой с бяла вяра,

той ще остави роза на перваза.

Две шепи доброта ще го накара

детето в себе си докрай да пази.

Izumrudkata (Катя)

2017-06-03T15:43:23+03:00

Много ми хареса стиха ти , Нина!Поздравления!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-03T14:44:35+03:00

Хареса ми, особено последният куплет! Поздравления, Нина!