Настроение - есенно
От грижи и от страхове замесено,
небето ей на оня стълб е вързано.
Аз от дете не знам какво е весело,
сега не зная и какво е тъжно.
Пак беше есен. И едно момче.
То като сянка в паметта се мярна.
А друго пътя ми ще пресече.
И аз не знам, не знам кое е вярно.
Вятърът отлита на възбог,
а есенните шумки по земята -
каква ти музика, какъв ти тук възторг! -
като изклани пилета се мятат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
