От грижи и от страхове замесено,
небето ей на оня стълб е вързано.
Аз от дете не знам какво е весело,
сега не зная и какво е тъжно.
Пак беше есен. И едно момче.
То като сянка в паметта се мярна.
А друго пътя ми ще пресече.
И аз не знам, не знам кое е вярно.
Вятърът отлита на възбог,
а есенните шумки по земята -
каква ти музика, какъв ти тук възторг! -
като изклани пилета се мятат.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
