25 abr 2013, 15:08

Настъплението на Пролетта

Poesía » Del paisaje

647 0 1

Настъпват силите на Равнината,
понесени от южни ветрове,
Зеленото пълзи по планината,
превзема белите ù върхове...

От устрема им стене планината,
очиства се от зимните мъгли.
А Слънцето се къпе в синевата,
танцува с пеперуди и пчели!

В тревата земни сокове напират...
Бунтува се събудената кръв.
Космическите пориви не спират
и в хорските души намират път!

И Пролетта превзема Планината.
Синьо и зелено се вплета...
И само с химните на красотата
Живота ни ще възкресят!

05.05.1974 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanq-88 (Иванка Неделчева)

Хубаво е и като гледам ми е набоp,даже сме и от една зодия така,че това го пpави още по-пpевликателно за мен.

2013-04-25T17:17:09+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0