Apr 25, 2013, 3:08 PM

Настъплението на Пролетта

Poetry » Landscape

641 0 1

Настъпват силите на Равнината,
понесени от южни ветрове,
Зеленото пълзи по планината,
превзема белите ù върхове...

От устрема им стене планината,
очиства се от зимните мъгли.
А Слънцето се къпе в синевата,
танцува с пеперуди и пчели!

В тревата земни сокове напират...
Бунтува се събудената кръв.
Космическите пориви не спират
и в хорските души намират път!

И Пролетта превзема Планината.
Синьо и зелено се вплета...
И само с химните на красотата
Живота ни ще възкресят!

05.05.1974 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanq-88 (Иванка Неделчева)

Хубаво е и като гледам ми е набоp,даже сме и от една зодия така,че това го пpави още по-пpевликателно за мен.

2013-04-25T17:17:09+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0