12 nov 2013, 19:05

Настъпва час един

  Poesía
599 0 0

Настъпва час един
и подминава ме.
Един подир друг гонят се
студени
мъртви
бездушни
безспирни стрелки.
И непосилно за очи е
тях да закове -
времето да спре - невъзможно е!

Стрелките бесни гонят се -
без смисъл за разума човешки.
Въртят се в луда надпревара
Краят е начало на играта.

И настъпват нови дни -
Времето лети!
Тъжни или весели.
Мрачни или светли.
Празни или пълни
със слънчеви лъчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...