2 mar 2007, 21:55

Настъпва пролет! 

  Poesía
650 0 2

Настъпва пролет

Пролет настъпва орачо засмян.
Ей го, напъпва по синора дрян.
Нарцис, минзухар, синчец
дружно изплитат полски венец.

Вече пасат се сиви мъгли,
Слънчо пилее топли лъчи
и докосва с нежни длани
поляни, от злак изтъкани.

Поточето ромони и бълбука
и мери своя глас с капчука.
И втурва се да съживи
с капки свежи премръзнали треви.

Струи под свода пенест водопад,
а пръски в дъгата сякаш блестят.
И в чудни песни чучулига
трели смели, весели издига.

С глас - звънче зове копачи,
че зелени стръкчета изскачат
и разпукват вече майката земя
със едничката молба:

„Дай ни, Слънчо, топлина!
Твойта ведра светлина,
де, когото здраво пръсне –
и душичка ще възкръсне!”

За порасналите ни деца...

1999 – 02.03.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??