2 mar 2007, 21:55

Настъпва пролет!

  Poesía
869 0 2

Настъпва пролет

Пролет настъпва орачо засмян.
Ей го, напъпва по синора дрян.
Нарцис, минзухар, синчец
дружно изплитат полски венец.

Вече пасат се сиви мъгли,
Слънчо пилее топли лъчи
и докосва с нежни длани
поляни, от злак изтъкани.

Поточето ромони и бълбука
и мери своя глас с капчука.
И втурва се да съживи
с капки свежи премръзнали треви.

Струи под свода пенест водопад,
а пръски в дъгата сякаш блестят.
И в чудни песни чучулига
трели смели, весели издига.

С глас - звънче зове копачи,
че зелени стръкчета изскачат
и разпукват вече майката земя
със едничката молба:

„Дай ни, Слънчо, топлина!
Твойта ведра светлина,
де, когото здраво пръсне –
и душичка ще възкръсне!”

За порасналите ни деца...

1999 – 02.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...