2 mar 2007, 21:55

Настъпва пролет!

  Poesía
871 0 2

Настъпва пролет

Пролет настъпва орачо засмян.
Ей го, напъпва по синора дрян.
Нарцис, минзухар, синчец
дружно изплитат полски венец.

Вече пасат се сиви мъгли,
Слънчо пилее топли лъчи
и докосва с нежни длани
поляни, от злак изтъкани.

Поточето ромони и бълбука
и мери своя глас с капчука.
И втурва се да съживи
с капки свежи премръзнали треви.

Струи под свода пенест водопад,
а пръски в дъгата сякаш блестят.
И в чудни песни чучулига
трели смели, весели издига.

С глас - звънче зове копачи,
че зелени стръкчета изскачат
и разпукват вече майката земя
със едничката молба:

„Дай ни, Слънчо, топлина!
Твойта ведра светлина,
де, когото здраво пръсне –
и душичка ще възкръсне!”

За порасналите ни деца...

1999 – 02.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...