2 mar 2007, 21:55

Настъпва пролет!

  Poesía
864 0 2

Настъпва пролет

Пролет настъпва орачо засмян.
Ей го, напъпва по синора дрян.
Нарцис, минзухар, синчец
дружно изплитат полски венец.

Вече пасат се сиви мъгли,
Слънчо пилее топли лъчи
и докосва с нежни длани
поляни, от злак изтъкани.

Поточето ромони и бълбука
и мери своя глас с капчука.
И втурва се да съживи
с капки свежи премръзнали треви.

Струи под свода пенест водопад,
а пръски в дъгата сякаш блестят.
И в чудни песни чучулига
трели смели, весели издига.

С глас - звънче зове копачи,
че зелени стръкчета изскачат
и разпукват вече майката земя
със едничката молба:

„Дай ни, Слънчо, топлина!
Твойта ведра светлина,
де, когото здраво пръсне –
и душичка ще възкръсне!”

За порасналите ни деца...

1999 – 02.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...