Настъпва пролет!
Настъпва пролет
Пролет настъпва орачо засмян.
Ей го, напъпва по синора дрян.
Нарцис, минзухар, синчец
дружно изплитат полски венец.
Вече пасат се сиви мъгли,
Слънчо пилее топли лъчи
и докосва с нежни длани
поляни, от злак изтъкани.
Поточето ромони и бълбука
и мери своя глас с капчука.
И втурва се да съживи
с капки свежи премръзнали треви.
Струи под свода пенест водопад,
а пръски в дъгата сякаш блестят.
И в чудни песни чучулига
трели смели, весели издига.
С глас - звънче зове копачи,
че зелени стръкчета изскачат
и разпукват вече майката земя
със едничката молба:
„Дай ни, Слънчо, топлина!
Твойта ведра светлина,
де, когото здраво пръсне –
и душичка ще възкръсне!”
За порасналите ни деца...
1999 – 02.03.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
