koleto03 (Никола Борисов) koleto03 (Никола Борисов)
37
30 oct 2011, 17:28

Насън зовях

826 0 1

Насън зовях аз нещо,

сещам се от спомен блед,

че изведнъж ми става тъй горещо,

а после ме сковава лед...

 

Ала що сънувам - аз не помня,

просто мярка се изтрит нюанс,

после ставам и се чудя:

що за сън сънувам аз?

 

Сънувам го през девет дена,

през девет нощи ми се мярка

и във съня си сякаш дебна

да запомня светлината ярка...

 

Но, уви, пак затрито,

явява се едно петно

и мисля гневно и сърдито,

че сънувал съм една любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Борисов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0