Насън зовях аз нещо,
сещам се от спомен блед,
че изведнъж ми става тъй горещо,
а после ме сковава лед...
Ала що сънувам - аз не помня,
просто мярка се изтрит нюанс,
после ставам и се чудя:
що за сън сънувам аз?
Сънувам го през девет дена,
през девет нощи ми се мярка
и във съня си сякаш дебна
да запомня светлината ярка...
Но, уви, пак затрито,
явява се едно петно
и мисля гневно и сърдито,
че сънувал съм една любов...
© Никола Борисов Всички права запазени