24 ene 2018, 9:58

Натаралежено... или Съдбата... 

  Poesía » Otra
427 0 2

В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на  отчаяние.
Способна да запали пепел,
да изгори и себе си
в основите на твоето страдание...

 

И незавършила все още ехото си,
ще ме опиеш от мълчание...
Знам надушила си стръв,
от моето неразположение.
Не си загубила, но пръв
ще бъде порива недоизречен,
с годините превърнал се от кръв,

 

във твоето спасение...

© Стефан Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??