Натаралежено... или Съдбата...
772
0
2
В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на отчаяние.
Способна да запали пепел,
да изгори и себе си
в основите на твоето страдание...
И незавършила все още ехото си,
ще ме опиеш от мълчание...
Знам надушила си стръв,
от моето неразположение.
Не си загубила, но пръв
ще бъде порива недоизречен,
с годините превърнал се от кръв,
във твоето спасение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Николов Всички права запазени
