24.01.2018 г., 9:58 ч.

Натаралежено... или Съдбата... 

  Поезия » Друга
523 0 2

В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на  отчаяние.
Способна да запали пепел,
да изгори и себе си
в основите на твоето страдание...

 

И незавършила все още ехото си,
ще ме опиеш от мълчание...
Знам надушила си стръв,
от моето неразположение.
Не си загубила, но пръв
ще бъде порива недоизречен,
с годините превърнал се от кръв,

 

във твоето спасение...

© Стефан Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??