Обзета бях от бялата магия, тогава всеки камък ставаше на прах. Тогава всяка болка беше по-хартиена от оригамито - с хартиени крила. И точно тъй отлитаща към своето изчезване, във шепите ми - ангелски перца. Чудесното, чудесното, чудесното! И винаги завършваше с дъга.
Тогава вейвах с дух на пеперуда и вярвах във прозорци без стъкла, и можех да те гледам - бистро-изумудено... ...тогава бях... ...но не - сега...
Сега съм просто мъничка жена. Сега съм просто мит за чудеса.
Под черен пясък - чистата роса. Убита в крясъка - онази тишийна...
Анабел, Росица, Рада, Яхя, Надежда, Красимир, Ивон, Никола, Евелина, Ангел - радвам се, че съм ви харесала! Благодаря, че се отбихте (:
Таня, говори ми се със сърцевината на дървото...
Светлина и Мир на всички ви -С
И нека вдъхновението бъде с вас!
Много интересно изразени "преди и сега"!
Чудесен стих!
Тогава вейвах с дух на пеперуда
и вярвах във прозорци
без стъкла,
и можех да те гледам -
бистро-изумудено...
Супер!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря за коментарите -С