2 oct 2014, 18:39

Натежала от прах 

  Poesía » De amor
919 0 13
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??