Натежала от прах
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното!
И винаги завършваше с дъга.
Тогава вейвах с дух на пеперуда
и вярвах във прозорци
без стъкла,
и можех да те гледам -
бистро-изумудено...
...тогава бях...
...но не - сега...
Сега съм просто мъничка жена.
Сега съм просто мит за чудеса.
Под черен пясък -
чистата роса.
Убита в крясъка -
онази тишийна...
...тогава бях...
...но не-сега.
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното!
И винаги завършваше с дъга.
Тогава вейвах с дух на пеперуда
и вярвах във прозорци
без стъкла,
и можех да те гледам -
бистро-изумудено...
...тогава бях...
...но не - сега...
Сега съм просто мъничка жена.
Сега съм просто мит за чудеса.
Под черен пясък -
чистата роса.
Убита в крясъка -
онази тишийна...
...тогава бях...
...но не-сега.
© Северина Даниелова All rights reserved.
