2 окт. 2014 г., 18:39

Натежала от прах 

  Поэзия » Любовная
835 0 13
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното!
И винаги завършваше с дъга.

Тогава вейвах с дух на пеперуда
и вярвах във прозорци
без стъкла,
и можех да те гледам -
бистро-изумудено...
...тогава бях...
...но не - сега...

Сега съм просто мъничка жена.
Сега съм просто мит за чудеса.

Под черен пясък -
чистата роса.
Убита в крясъка -
онази тишийна...

...тогава бях...
...но не-сега.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • бях, Ена... В случая - бях...
    Благодаря за коментарите -С
  • Да... помъдряването е неизбежно.
    И постепенно
    Имаш още време, не бързай да казваш "бях"
    Хубаво е, Ина!
  • Анабел, Росица, Рада, Яхя, Надежда, Красимир, Ивон, Никола, Евелина, Ангел - радвам се, че съм ви харесала! Благодаря, че се отбихте (:
    Таня, говори ми се със сърцевината на дървото...
    Светлина и Мир на всички ви -С
    И нека вдъхновението бъде с вас!
  • То хубавото и под скъсания чул се вижда.Чудесничко!Поздрав!!!
  • Оригинално...!!!
  • Дууубреее... каза вятърко и се кротна в хралупата... иска му се да говори с гората, с ежко и мравчо, не с дебелите книги с непознати думи...
  • Интересно и чудесно стихо,Северина!!!Харесах и го оценявам високо!
    Пздрави от мен и лека творческа вечер!!!
  • Чудесно е!
  • Много интересно изразени "преди и сега"!
    Чудесен стих!
    Тогава вейвах с дух на пеперуда
    и вярвах във прозорци
    без стъкла,
    и можех да те гледам -
    бистро-изумудено...
    Супер!
  • Хареса ми творбата ти,Ина,много!
  • Браво, хареса ми !
  • Чудесно, чудесно, чудесно!
  • "Сега съм просто мъничка жена.
    Сега съм просто мит за чудеса."
    Хареса ми. Поздравления, Северина!
Предложения
: ??:??