Натежали, клепачите заспиват

Poesía

1.3K 0 4

Натежали, клепачите заспиват,

изплакани по целия живот.

Последна глътка въздух,

приютила цялата любов.

Натъртено, сърцето спира,

за да затупти за нов живот.

В една усмивка само

откриваш пристан и любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

azure_f (Някога Някъде)

Когато го писах болката не беше малко, а доста. Рядко не съм усмихната и май не съм се научила как да го понасям леко!

2007-08-12T16:11:34+03:00
gerrda (Геновева Христова)

("МИ допадна", исках да напиша; пиша на фонетик, сори)

2007-08-12T00:33:30+03:00
gerrda (Геновева Христова)

Препрочетох го няколко пъти. Супер много ни допадна; невероятно зряло, с малко болка и много усещане ... Не преставай да пишеш!

2007-08-12T00:31:56+03:00
изречена (Мая Попова)

хубаво пишеш, Айлин

2007-08-08T22:37:12+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0