26 may 2010, 23:28

*Натуралистичен материализъм*

1K 0 1

Какво да запазя за себе си,

не съм скътана откъм чувства.

Какво сте понесли със себе си,

eдва ли ще се върнете да споделите,

като Заратустра.

Eдно е ясно –

на задната страна на знаците не е обозначено

и липсва общо кратно изчислено...

 

Какво да запазя за себе си?

Богата да съм от към дух!

Лежерно вдъхване от него

да ме върти като от вятъра изгубен пух.

Едва ли ще прихванете феерията.

А иска ми се мъничко за миг да споделите

оковите и вашето първично бреме

добри и с мярка с пуха да летите.

 

И част натуралистична всеки

със себе си да вземе.

 

От майката Велика.

От непобедимата – природа?

 

Нима си мислите, че нея

в бездната на своето безсмислие

ще понесете?

 

26.01.2010

Ямбол

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...