26 мая 2010 г., 23:28

*Натуралистичен материализъм*

1K 0 1

Какво да запазя за себе си,

не съм скътана откъм чувства.

Какво сте понесли със себе си,

eдва ли ще се върнете да споделите,

като Заратустра.

Eдно е ясно –

на задната страна на знаците не е обозначено

и липсва общо кратно изчислено...

 

Какво да запазя за себе си?

Богата да съм от към дух!

Лежерно вдъхване от него

да ме върти като от вятъра изгубен пух.

Едва ли ще прихванете феерията.

А иска ми се мъничко за миг да споделите

оковите и вашето първично бреме

добри и с мярка с пуха да летите.

 

И част натуралистична всеки

със себе си да вземе.

 

От майката Велика.

От непобедимата – природа?

 

Нима си мислите, че нея

в бездната на своето безсмислие

ще понесете?

 

26.01.2010

Ямбол

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...