Фениксите в магазина свършиха - по рафтовете само тишина и стружки от изгнила дървесина. Селски хоремаг. Полуизпита сливова ракия, хладилник “Мраз” и печка “Лъч”... с облещили се реотани от неслучване. И огледала със отпечатани на тях писма, а улиците следват умореното пране бродещите локви, масите постлани. Каскет прашясал на пирона със стара ватенка се любят. Дом на достъпните девици и онова, полепналото от ръцете. А ароматите са воайри на събитието – ментови бонобони и сухи пасти във кутия... Обикновени вафли се пропукват забравени във свойта хронология. Почакай само хляба да докарат, за да избухне във оргазъм воайорът! а ноздрите да се разкъсат от усещане…
Стихът ти е впечатляващ. Ти явно много си бързал да ни го поднесеш, че си допуснал една, две дребни като прашинки грешчици. За естетичност, ако желаеш ги оправи. А мен ме извини!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.