5 ene 2007, 12:32

Натурално

  Poesía
895 0 12
Фениксите в магазина свършиха -
по рафтовете само тишина
и стружки от изгнила дървесина.
Селски хоремаг.
Полуизпита сливова ракия,
хладилник “Мраз”
и печка “Лъч”...
с облещили се реотани от неслучване.
И огледала със отпечатани на тях писма,
а улиците следват умореното пране
бродещите локви,
масите постлани.
Каскет прашясал на пирона
със стара ватенка
се любят.
Дом на достъпните девици
и онова, полепналото от ръцете.
А ароматите са воайри
на събитието – ментови бонобони
и сухи пасти във кутия...
Обикновени вафли се пропукват
забравени във свойта хронология.
Почакай само хляба да докарат,
за да избухне във оргазъм воайорът!
а ноздрите да се разкъсат от усещане…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...