Jan 5, 2007, 12:32 PM

Натурално

  Poetry
894 0 12
Фениксите в магазина свършиха -
по рафтовете само тишина
и стружки от изгнила дървесина.
Селски хоремаг.
Полуизпита сливова ракия,
хладилник “Мраз”
и печка “Лъч”...
с облещили се реотани от неслучване.
И огледала със отпечатани на тях писма,
а улиците следват умореното пране
бродещите локви,
масите постлани.
Каскет прашясал на пирона
със стара ватенка
се любят.
Дом на достъпните девици
и онова, полепналото от ръцете.
А ароматите са воайри
на събитието – ментови бонобони
и сухи пасти във кутия...
Обикновени вафли се пропукват
забравени във свойта хронология.
Почакай само хляба да докарат,
за да избухне във оргазъм воайорът!
а ноздрите да се разкъсат от усещане…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....