16 ene 2009, 12:17

Натюрлих

  Poesía » Otra
1.4K 0 0
Когато свършат и последните конвулсии
от спазъма на сладостния гърч
и няма капка енергийна консистенция,
и спомен е доскорошната глъч,

разплул се плужек плувам в пот
на знойната от лой пиявица.
Без капка сиво вещество, изпаднал в шок.
Докрай попълнена е петъчната кръстословица.

Изпълнил съм закона на природата.
Спокойно мога и желая да умра.
И болка е да си представа зад вратата
лика на инкасатора за топлата вода.

Кирил Пеев,
ок. 2000г. от н.е.
(Заглавието беше друго,
ама сега това ми дойде)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...