16.01.2009 г., 12:17

Натюрлих

1.3K 0 0
Когато свършат и последните конвулсии
от спазъма на сладостния гърч
и няма капка енергийна консистенция,
и спомен е доскорошната глъч,

разплул се плужек плувам в пот
на знойната от лой пиявица.
Без капка сиво вещество, изпаднал в шок.
Докрай попълнена е петъчната кръстословица.

Изпълнил съм закона на природата.
Спокойно мога и желая да умра.
И болка е да си представа зад вратата
лика на инкасатора за топлата вода.

Кирил Пеев,
ок. 2000г. от н.е.
(Заглавието беше друго,
ама сега това ми дойде)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...