Jan 16, 2009, 12:17 PM

Натюрлих

  Poetry » Other
1.4K 0 0
Когато свършат и последните конвулсии
от спазъма на сладостния гърч
и няма капка енергийна консистенция,
и спомен е доскорошната глъч,

разплул се плужек плувам в пот
на знойната от лой пиявица.
Без капка сиво вещество, изпаднал в шок.
Докрай попълнена е петъчната кръстословица.

Изпълнил съм закона на природата.
Спокойно мога и желая да умра.
И болка е да си представа зад вратата
лика на инкасатора за топлата вода.

Кирил Пеев,
ок. 2000г. от н.е.
(Заглавието беше друго,
ама сега това ми дойде)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...