Jan 16, 2009, 12:17 PM

Натюрлих

  Poetry » Other
1.3K 0 0
Когато свършат и последните конвулсии
от спазъма на сладостния гърч
и няма капка енергийна консистенция,
и спомен е доскорошната глъч,

разплул се плужек плувам в пот
на знойната от лой пиявица.
Без капка сиво вещество, изпаднал в шок.
Докрай попълнена е петъчната кръстословица.

Изпълнил съм закона на природата.
Спокойно мога и желая да умра.
И болка е да си представа зад вратата
лика на инкасатора за топлата вода.

Кирил Пеев,
ок. 2000г. от н.е.
(Заглавието беше друго,
ама сега това ми дойде)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...