20 nov 2014, 8:06

Натюрморт 

  Poesía » Otra
683 0 12


Натюрморт


Вали. Чадърите 

прихлупват човешките съзнания.

Пълзят по склоновете на живота

все още сънените им терзания.

 

Замерват с крачките си утринта.

Разделят я на опознати езерца.

Тях, все някак си, ще ги преплуват,

или пък ще ги прескочат,

когато няма как да ги заобиколят.

 

Усмихвам се. На себе си. На Теб.

Не знам, за кой ли път, къде дъждуваш,

но вярвам, че в извивките на мисълта

е хубаво на топличко да съществуваш.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??