20 nov 2014, 8:06

Натюрморт

  Poesía » Otra
832 0 12


Натюрморт


Вали. Чадърите 

прихлупват човешките съзнания.

Пълзят по склоновете на живота

все още сънените им терзания.

 

Замерват с крачките си утринта.

Разделят я на опознати езерца.

Тях, все някак си, ще ги преплуват,

или пък ще ги прескочат,

когато няма как да ги заобиколят.

 

Усмихвам се. На себе си. На Теб.

Не знам, за кой ли път, къде дъждуваш,

но вярвам, че в извивките на мисълта

е хубаво на топличко да съществуваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...