Натюрморт
Вали. Чадърите
прихлупват човешките съзнания.
Пълзят по склоновете на живота
все още сънените им терзания.
Замерват с крачките си утринта.
Разделят я на опознати езерца.
Тях, все някак си, ще ги преплуват,
или пък ще ги прескочат,
когато няма как да ги заобиколят.
Усмихвам се. На себе си. На Теб.
Не знам, за кой ли път, къде дъждуваш,
но вярвам, че в извивките на мисълта
е хубаво на топличко да съществуваш.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
