Натюрморт
Вали. Чадърите
прихлупват човешките съзнания.
Пълзят по склоновете на живота
все още сънените им терзания.
Замерват с крачките си утринта.
Разделят я на опознати езерца.
Тях, все някак си, ще ги преплуват,
или пък ще ги прескочат,
когато няма как да ги заобиколят.
Усмихвам се. На себе си. На Теб.
Не знам, за кой ли път, къде дъждуваш, ...