Натюрморт

19 may 2016, 22:16

Poesía » Otra

316 0 3

Какво и колко струва на човек

куражът да си премълчава?

За себе си говори този век

и нещо свое ден след ден създава.

Картината- изпълнена със зов.

Със стон. Умът на две разделя.

И владее. Да купи обич е готов,

заложилият и неведомата си неделя.

Предлагат се, навсякъде, слова,

излъскани от ежедневна употреба.

Делата се изгубват в тинята на онова

което малодушието в думите погреба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-05-21T08:41:36+03:00

Овеществяването на взаимоотношенията в обществото на (пре)експонирания резултат роботизира "картинката". Задължени на социалното действие, трупаме и носим огорченията до мястото на "срутване". Благодаря Ви!*
daik (Георги Динински)

2016-05-21T02:40:20+03:00

"Предлагат се, навсякъде, слова,
излъскани от ежедневна употреба." За съжаление е така, за това живеем в Натюрморт.
ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-05-19T22:51:00+03:00

Съвсем актуално, Лина! Имаме нужда от такива стихове.