19 may 2016, 22:16

Натюрморт

  Poesía » Otra
481 0 3

Какво и колко струва на човек

куражът да си премълчава?

За себе си говори този век

и нещо свое ден след ден създава.

 

Картината- изпълнена със зов.

Със стон. Умът на две разделя.

И владее. Да купи обич е готов,

заложилият и неведомата си неделя.

 

Предлагат се, навсякъде, слова,

излъскани от ежедневна употреба.

Делата се изгубват в тинята на онова

което малодушието в думите погреба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Овеществяването на взаимоотношенията в обществото на (пре)експонирания резултат роботизира "картинката". Задължени на социалното действие, трупаме и носим огорченията до мястото на "срутване". Благодаря Ви!*
  • "Предлагат се, навсякъде, слова,
    излъскани от ежедневна употреба." За съжаление е така, за това живеем в Натюрморт.
  • Съвсем актуално, Лина! Имаме нужда от такива стихове.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...