19 мая 2016 г., 22:16

Натюрморт

480 0 3

Какво и колко струва на човек

куражът да си премълчава?

За себе си говори този век

и нещо свое ден след ден създава.

 

Картината- изпълнена със зов.

Със стон. Умът на две разделя.

И владее. Да купи обич е готов,

заложилият и неведомата си неделя.

 

Предлагат се, навсякъде, слова,

излъскани от ежедневна употреба.

Делата се изгубват в тинята на онова

което малодушието в думите погреба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Овеществяването на взаимоотношенията в обществото на (пре)експонирания резултат роботизира "картинката". Задължени на социалното действие, трупаме и носим огорченията до мястото на "срутване". Благодаря Ви!*
  • "Предлагат се, навсякъде, слова,
    излъскани от ежедневна употреба." За съжаление е така, за това живеем в Натюрморт.
  • Съвсем актуално, Лина! Имаме нужда от такива стихове.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...