May 19, 2016, 10:16 PM

Натюрморт

  Poetry » Other
479 0 3

Какво и колко струва на човек

куражът да си премълчава?

За себе си говори този век

и нещо свое ден след ден създава.

 

Картината- изпълнена със зов.

Със стон. Умът на две разделя.

И владее. Да купи обич е готов,

заложилият и неведомата си неделя.

 

Предлагат се, навсякъде, слова,

излъскани от ежедневна употреба.

Делата се изгубват в тинята на онова

което малодушието в думите погреба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Овеществяването на взаимоотношенията в обществото на (пре)експонирания резултат роботизира "картинката". Задължени на социалното действие, трупаме и носим огорченията до мястото на "срутване". Благодаря Ви!*
  • "Предлагат се, навсякъде, слова,
    излъскани от ежедневна употреба." За съжаление е така, за това живеем в Натюрморт.
  • Съвсем актуално, Лина! Имаме нужда от такива стихове.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...