3 nov 2011, 6:40

Научи ме

  Poesía
983 0 13

Научи ме как се подрежда живот,

щом смалява се с всяко умиране

той без сянка от нежно крило,

със звезди, ослепели от взиране!

 

Научи ме как живот се реди

в безнадеждно разкъсани пъзели!

Болка до болката как се лепи?

Как се преглъща на обидата възела?

 

Научи ме да мога по ред и по цвят

с добринки да си пълня джобовете!

И после да уча целия свят,

че доброто все ходи по хората.

 

Научи ме на всичките цветни неща,

които се смеят в очите ти слънчеви -

песъчинки от златото на любовта

как се сеят, че да покълнат?

 

Научи ме да мога да съм светлина

за всички, без за мене тъмница да бъда!

Научи ме да бъда безкрайно добра,

без това да е страшна присъда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...