Научи ме
Научи ме как се подрежда живот,
щом смалява се с всяко умиране
той без сянка от нежно крило,
със звезди, ослепели от взиране!
Научи ме как живот се реди
в безнадеждно разкъсани пъзели!
Болка до болката как се лепи?
Как се преглъща на обидата възела?
Научи ме да мога по ред и по цвят
с добринки да си пълня джобовете!
И после да уча целия свят,
че доброто все ходи по хората.
Научи ме на всичките цветни неща,
които се смеят в очите ти слънчеви -
песъчинки от златото на любовта
как се сеят, че да покълнат?
Научи ме да мога да съм светлина
за всички, без за мене тъмница да бъда!
Научи ме да бъда безкрайно добра,
без това да е страшна присъда!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
