Зайко пита Мецана що се крие,
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата
ръси сълзи, сковава ни сърцата,
кога доброто в нея ще изплува
твърдоглава тя никой не ще да чува…
Зайко в тоз момет реши
на добро Мецана да научи.
- Мецано слушай ме внимателно сега
ще те науча да вършиш добри дела!
Доброто, с добри дела се храни
и знай, че лекува само всички рани
с една постъпка и усмивка лъчезарна
за успехите ти ще си ми благодарна.
Мецана тръгва на разходка,
с тромава походка кротка,
там - Лисана и се подиграва,
че сама живота си унищожава!
Тя за доброто навсякъде се оглежда,
в тебе е то, Зайко казва и с надежда.
Утрото навярно добротата се нарича
с успехи много на умница заприлича.
Колкото Прошката то е голямо.
Днес се нарича приятелско рамо
утре прегръдка след зимата снежна,
всъщност и много прилича на надежда.
Научи се Мецана да прави добрини
разнесе се мълвата до далечните гори.
Всички животни доволно си играха
по добра в гората от нея вече няма.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados