12 ene 2018, 0:00

Научи се, момиче!

  Poesía
1.5K 15 14

Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.

Този свят е объркал конците
и продава за грошове жълти
смелостта да си гониш мечтите
и измислени, жалки безсмъртия.

Хич не вярвай, момиче, живей си
като цвете на лятна поляна - 
на зората с усмивката смей се,
от лъчите стъкми си премяна.

И не слушай, че някой говори
за вина и за дълг, и за грешници,
на чужд ум не попадай в затвора,
че съдниците улични – смешни са.

Ти дошла си за радост и обич,
изправи се, глава не навеждай!
Във война на добро срещу злоба
светлинки като теб са надеждата.

Подминавай зли думи и хора
без излишна тъга и тревоги
и носи се, лети сред просторите,
и за тези, които не могат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...