28 feb 2008, 10:17

Научих на сбогуване сърцето си

Poesía » De amor

881 0 7

Научих на сбогуване сърцето си

Колко пъти аз си заминавах,
kолко пъти с болка се сбогувах...
Колко пъти се учех да не страдам,
колко пъти за последно целувах...

Колко пъти на птица приличах,
тръгвах си и се връщах аз...
Колко пъти се учех да не обичам,
а изгарях винаги от страст...

Колко пъти исках да се върна,
но всеки път си тръгвах аз сама...
Колко пъти на сбогуване не се обърнах,
за да не видя нечия заради мен сълза...

Колко пъти учех се да не тъгувам,
очите да не проронват и една сълза...
Учех сърцето си да се сбогува
и да остава цяло след това...

Колко пъти трябваше да бъда силна,
сърцето си с разум да победя...
Колко пъти от студ изстивах,
вместо в любовен огън да горя...

Колко сълзи проляха се зад мене,
а двойно повече сама пролях...
Колко тъжни срещи, за последно,
колко болка преживях...

Така научих на сбогуване сърцето си
и пак нанякъде аз заминавам,
но не го научих да не го боли,
нито го научих да забравя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanesa_crazy (Ванеса)

Харесва ми стилът ти на писане

2008-03-28T11:34:49+02:00
sevdalin_p (Севдалин Петров)

Хубаво пишеш за възрастта си...Браво!!!

2008-03-04T15:16:14+02:00
radoslava29 (Радослава Михайлова)

Благодаря ви за оценките! Благодаря ви за мненията, наистина съм вложила много сърце в написаното. Безспорно е едно от любимите ми стихотворения. Пожелавам, не на вас, а на сърцата ви - никога да не им се налага да се сбогуват, а винаги да са до любимите същества! По-добре да сме щастливи, от колкото силни, но понякога, няма как...

2008-02-29T22:47:15+02:00
vanila_n (Виолета)

сърцето е свободно да обича и да мрази,и за съжаление неподвластно на житейските уроци...истински,трогателен стих!

2008-02-28T16:55:40+02:00
Бонбонка (Просто Аз)

Много красиво стихотворение

2008-02-28T11:27:47+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0