28 февр. 2008 г., 10:17

Научих на сбогуване сърцето си

Поэзия » Любовная

882 0 7

Научих на сбогуване сърцето си

Колко пъти аз си заминавах,
kолко пъти с болка се сбогувах...
Колко пъти се учех да не страдам,
колко пъти за последно целувах...

Колко пъти на птица приличах,
тръгвах си и се връщах аз...
Колко пъти се учех да не обичам,
а изгарях винаги от страст...

Колко пъти исках да се върна,
но всеки път си тръгвах аз сама...
Колко пъти на сбогуване не се обърнах,
за да не видя нечия заради мен сълза...

Колко пъти учех се да не тъгувам,
очите да не проронват и една сълза...
Учех сърцето си да се сбогува
и да остава цяло след това...

Колко пъти трябваше да бъда силна,
сърцето си с разум да победя...
Колко пъти от студ изстивах,
вместо в любовен огън да горя...

Колко сълзи проляха се зад мене,
а двойно повече сама пролях...
Колко тъжни срещи, за последно,
колко болка преживях...

Така научих на сбогуване сърцето си
и пак нанякъде аз заминавам,
но не го научих да не го боли,
нито го научих да забравя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vanesa_crazy (Ванеса)

Харесва ми стилът ти на писане

2008-03-28T11:34:49+02:00
sevdalin_p (Севдалин Петров)

Хубаво пишеш за възрастта си...Браво!!!

2008-03-04T15:16:14+02:00
radoslava29 (Радослава Михайлова)

Благодаря ви за оценките! Благодаря ви за мненията, наистина съм вложила много сърце в написаното. Безспорно е едно от любимите ми стихотворения. Пожелавам, не на вас, а на сърцата ви - никога да не им се налага да се сбогуват, а винаги да са до любимите същества! По-добре да сме щастливи, от колкото силни, но понякога, няма как...

2008-02-29T22:47:15+02:00
vanila_n (Виолета)

сърцето е свободно да обича и да мрази,и за съжаление неподвластно на житейските уроци...истински,трогателен стих!

2008-02-28T16:55:40+02:00
Бонбонка (Просто Аз)

Много красиво стихотворение

2008-02-28T11:27:47+02:00